Под тежката сянка на  едни от дървета столетници – свидетелина

Под тежката сянка на  едни от дървета столетници – свидетелина пламенни исторически събития, народът ни и през днешния ден черпи здраве и ентусиазъм. Величествените им корони, устояли на повратностите на времето, през годините са се трансформирали в ослепителен знак на народопсихологията ни, а необхватните стъбла – всвоеобразен стожер на етническо съзнание. Трудно е да си представим по какъв начин историята на един народ и животът на едно растение могат да вплетат корени и в продължение на епохи да предават на идните поколенияспомени за делата на техните предшественици. Те и през днешния ден не престават да бъдат извори на мъдрост и предания и да изумяват с животворните си сили, безконечната си младост, хубост и способността да възкресяват българския дух.

Чинарът край село Белащица

 Чинарът край с. Белащица, област Пловдив, е на възраст над 1100 години и клоните му се извисяват на 15 метра височина. Обиколката на дънера му е съвсем 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България. Според легендата, чинарът бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови бойци, които го донесли като фиданка на ръководещия по това време Филипопол ромейски военачалник – Никифор Ксифий. И до през днешния ден е непокътната кулата от замъка-крепост, който постоява византиецът и в който по време на Второто българско царство са обитавали роднини на Асеневци. Сред тях са Иванко, прочут като килъра на цар Асен, само че и като ловък боен пълководец и нечовечен ромеоубиец, и диктатор Алексий Слав – независим  владетел на значително княжество в Родопите от 1207 до 1230 година. Местните хора описват още, че на хилядолетният чинар цар Калоян е връзвал коня си, а с цел да се възхитят на животворното чинарено дърво в селото са идвали и цар Борис III и кралица Йоана.

 Малцина обаче знаят, че очевидец с изключение на на бурни времена и нрави, вековното дърво е било подстрекател и на една безсмъртна лирична душа – тази на огромния български поет-символист Пенчо Славейков. Той обичал да се отбива, с цел да си почине в селото, а под орисаната с безконечна младост корона на чинара се ражда и безконечната му поема „ Неразделни “. „ Дълго аз стоях и слушах, там под сянката захласнат, и това що чух, изпях го в тази моя тъжна ария “ споделя създателят. Поемата споделя за невъзможната обич на двама млади, на чиито гробове израстват „ кичест Явор “ и „ стройна Калина “. Някои споделят, че поетът възпява хилядолетното дърво, наричайки го „ явор “, в символ на признателност за феноменалната заздравителна мощ на растението, която помогнала на Славейков откакто получил контузия в детството си. Заобиколен от други остарели чинари и по-млада чинарова гора, дървото е приютявало под сянката си и един от най-самобитните български художници на 20-ти век – живописецът Златю Бояджиев. Неслучайно, на едно от платната си – „ Пейзаж от Белащица “, художникът е изобразил величествения чинар. И през днешния ден феновете на българската природа и история могат да се отбият за отдих в с. Белащица, да посетят чинаровата гора и да почерпят здраве и предусещане от чудодейното дърво.

Старият бряст в Сливен

 Старият полски бряст в центъра на Сливен със своята възраст от над 1000 години се е трансформирал в общопризнат знак и част от емблемата на града. Разположен в самия център, брястът е многовековен безмълвен очевидец на бурни събития от българската история. Далеч през средновековието районът на сегашната централна и западна част на града не е бил заселен, а обраснал с вековна гора, тъй наречените Велика българска гора /Магна силва Българика/. Тя се е простирала от Родопите до Черно море и единствен спомен от нея остава вековното дърво, чийто облик справедливо заляга трайно във фолклора на град Сливен.

 Множество са преданията, свързани със Стария бряст, само че едно от тях се отнася за действителна историческа персона с емблематичен статус за града. То споделя за гибелта на един от именитите хайдушки водачи – Злати Кокрачоолу, за който хората в предишното считали, че е неосезаем, невредим и юначността му стига до там, че има криле под мишниците. Затова преданието гласи, че когато го умъртвили, османците насекли тялото му, само че защото не разкрили крилете, отрязали главата му и я набили на прът пред конака. Оттогава почнал да съхне един от клоните на Стария бряст. Силата и прочувствената му вплетеност с бита на локалното население се демонстрират непрестанно във времето, във всеки стадий от историята. За тази обязаност на бряста със селищната еднаквост Дамян Дамянов написа: „ Известно е това дърво, то е един от знаците на града. Лобно място и реликва, монумент на бунтовната неотстъпчивост на сливненци, Старият бряст е в това време покъртителен, издръжлив представител на към този момент чезнещ тип. Не се знае дали тъкмо тук поробителят преди епохи е бесил дедите-юнаци, само че хората обичат този препатил влъхва и го поддържат. “ Днес същият този влъхва е все такава неизменима част от всекидневието и навиците на сливенчани – място за срещи и страж на българския дух под Сините камъни.

Карцовият бук

 Карцовият бук в района на комплекс Беклемето, на 21 километра от град Троян, е на над 200 години. Висок е 21 метра и има обиколка на величествения дънер от към 4 метра. Букът носи името на военачалник Павел Карцов, който по време на Руско-турската освободителна война прекосява с бойците си Балкана през Троянския проход. Било януари 1878 година, а температурите – минус 27 градуса. Битката траяла 5 денонощия и най-после, макар тежката зима имногото жертви, 48 от които премръзнали, войските на военачалник Карцов завладяли най-високата част от прохода. Неочакваният излаз от сражението провокирало суматоха измежду вражеските сили в Стрямската котловина и удостоверение за това е известието на турски пратеник, в което се споделя: „ Телеграфът донесе вестта за прекосяването на русите през Троян. През Троян? И то зиме? Откровено казано ние не повярвахме на това уведомление “.

 След забележителния триумф и последвалото преодоляване на градовете Сопот и Карлово, бойните дейности на отрядите, предвождани от генерала, достигнали до Галиполи. Преди да напусне прохода обаче, съветският офицер оставил безконечен спомен за подвига си на кората настолетния бук. Легенда споделя, че съществуващата върху ствола на бука паметна резка е оставена от пиката на казашки конник – самият военачалник Карцов. Оттам идва и наименованието на дървото – Карцовият бук. В чест на успеха на съветското оръжие на най-високия дял на Троянския проход е издигната „ Арка на успеха “, наоколо до която е вековният Карцов бук – очевидец на сражението. По традиция, всяка година на трети март хора от страната се събират при бука, с цел да отдадат респект на освободителите.

 Мнозина смятат дървото за целебно и зареждащо в позитивна сила. Целебно е вековното дърво и за националното ни самочувствие, за родолюбието и познанието, съхранено в националната памет. А какъв брой повече бихме знаели за историческото минало на нашата България, единствено в случай че вековните дървета можеха да говорят…

Инфо: www.bulgarianhistory.org